Научни теми за храненето, генетиката и здравето — представени с контекст, ограничения и източници.
Докато четете статиите в Научната библиотека, можете да отключвате баджове и да следите своя прогрес.
Когато приключите със статия, използвайте бутона „Прочетох статията“, за да бъде отчетена към Вашия път в Научната библиотека.
Влезте в профила си, за да следите прогреса си и да печелите баджове. Вход / регистрация
Чревният микробиом се превърна в една от най-бързо развиващите се области на науката за храненето. Днес знаем, че микроорганизмите в червата не са просто пасивни обитатели на храносмилателната система. Те разграждат определени компоненти на храната, произвеждат различни вещества и участват в сложни взаимодействия с човешкия организъм.
Хранителните препоръки често звучат така, сякаш една и съща храна трябва да има един и същ ефект върху всички. Реалната човешка физиология е по-сложна.
Свикнали сме да приемаме, че пръстовите отпечатъци са нещо напълно индивидуално. С тях отключваме телефоните си, потвърждаваме самоличността си или просто ги оставяме по стъклените предмети, които докосваме. Фините релефни линии по върховете на пръстите ни обаче поставят биологичен въпрос, на който дълго време нямаше подробен отговор: как всъщност се образуват?
NUTRIGENOVIA · 2026-09-19
Вероятно сте чували някаква версия на този съвет:
Самоконтролът в храненето често се свежда единствено до волята — дали ще устоим на определена храна или поведение.
Допреди няколко години GLP-1 беше термин, който се срещаше предимно в учебниците по физиология, ендокринология и диабет.
Хранителният протеин изпълнява много повече функции от поддържането на мускулите. Аминокиселините, които получаваме от него, участват в непрекъснатото изграждане и обновяване на белтъци в целия организъм.
През последните години рафтовете с десерти се промениха. Протеинови барове, шоколади, бисквити, кремове и сладоледи все по-често се предлагат като „без добавена захар“, „с ниско съдържание на захар“ или като по-здравословна алтернатива на традиционния десерт.
Инсулиновата резистентност представлява намален биологичен отговор към действието на инсулина и участва в развитието на редица метаболитни нарушения, включително диабет тип 2.
По въпроса забавя ли се метаболизмът с възрастта, през 2021 г. международен екип анализира енергийния разход на 6421 души от 29 държави. Най-малкият участник е на осем дни, а най-възрастният — на 95 години.
През 2019 г. двадесет души прекарват четири седмици в изследователски център в САЩ, където всяко тяхно хранене е осигурено от учените.
Думата „пробиотик“ често се използва така, сякаш означава просто полезни бактерии. На етикетите виждаме „10 милиарда“, „20 щама“, „за микробиома“ или „за имунитета“ и лесно можем да останем с впечатлението, че всички пробиотици правят приблизително едно и също.
Днес потребителските генетични тестове могат да предоставят доклади с информация за начина, по който генетични варианти са свързани с метаболизма на кофеина, усвояването на лактозата, нивата на определени хранителни вещества, телесното тегло и други характеристики. Някои компании отиват още по-далеч и превръщат генетичните резултати в препоръки за хранене, добавки или контрол на теглото.
Лук, ябълки, мляко, бобови храни, пшеница, чесън и круши изглеждат като доста различни храни. И все пак всички те могат да съдържат въглехидрати от групата FODMAP.
Чревният микробиом се превърна в една от най-бързо развиващите се области на науката за храненето. Днес знаем, че микроорганизмите в червата не са просто пасивни обитатели на храносмилателната система. Те разграждат определени компоненти на храната, произвеждат различни вещества и участват в сложни взаимодействия с човешкия организъм.
Хранителните препоръки често звучат така, сякаш една и съща храна трябва да има един и същ ефект върху всички. Реалната човешка физиология е по-сложна.
